2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 4894 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2009 00:05
Вчера отивах към Пиротска да си купя дънки. Пътят ми минаваше през подлеза на ЦУМ. Там често има улични музиканти, които опитват да спечелят по нещо. Около тях има и доста просяци. Вчера там на стълбите имаше едно малко сляпо момиченце, което свиреше на цигулка. То изглеждаше толкова мило и жаловито. Мнохо ми стана мъчно, че това малко същество, което няма и десет години, може би, трябва да се труди по този начин. Беше адски студено, а то милото беше облечено с много, много тънки дрехи. И хората го подминаваха, някой му беше оставил десет стотинки. Дадох му някакви пари, които изобщо не биха му били достатъчни.
Запитах се няколко много важни въпроса. Кой отговаря за тези деца? Кой позволява те да седат там и да свирят по десет часа на ден? Къде са техните родители? Как може държавата да позволява това?
Но най-важния въпрос беше: КАК МОЖЕ НИЕ КАТО ОБЩЕСТВО ДА ПОЗВОЛЯВАМЕ ТОВА? Срам ме е. От нас, от вас, от мен и от теб. Седим си сега на топло, а къде е тя. Дали днес пак е там. Седнала до клошари и просяци, на студа, сама, свири своята тъжна мелодия.
Това е гадно. С голямо неудоволствие си купих дънки. Чувствах се гузно, гадно. Като един подлец, който дава милостиня, а после си напълва корема с лакомства. И то си е така. Не знам какво мога да направя. Това не е по силите ми. Само обществото и държавата, всички хора можем да поправим това зло.
Днес тя сигурно пак е там - идете и я вижте.
18.03.2009 10:27
18.03.2009 10:32
18.03.2009 10:47
18.03.2009 11:00
15.01.2010 01:08
Тая работа с обществото и дъражвата, и всичките хора, не работи. Когато работата е обща никой, друже да си помръдне малкото пръстче на левия крак. Институциите могат да ти помогнат, но инициативата трябва да дойде от теб. Трябва да ги ръчкаш - медии, телевизии, политици. Ако си наистина толкова натъжен и загрижен, напри това своята борба. Издирвай такива деца (никак не е трудно - лете мият колите, зиме ги чистат от сняг на Орлов мост), осведомявай социални грижи за всеки един от случаите, организирай протести, накарай хората да разберат защо това е толкова важно за нашата държава и как трябва да спрем да обръщаме гръб. Аз съм още ученичка, но от осми клас непрекъснато се боря срещу Войната по пътищата. Да, хванала съм два листа с информация и още два с мои разсъждения и вървя из класовете в училище и организирам дискусии. Тази година ще ходя и по други училища. Ще намеря спонсори и ще наслагам табла по училищата, които да карат хората да се замислят. Това е моята борба, готов ли си ти да се бориш за твоята?