отде идеш, де си ми летяло?

Не видя ли бащини ми двори

и не чу ли майка да говори:

„Що ли прави мойто чедо мило,

с чужди хора, чужди хляб делило?“

Ти кажи й, облаче ле бяло,

жив и здрав че тук си ме видяло.

И носи от мене много здраве.

Много мина, мъничко остана.

Наближава в село да се върна,

да се върна — майка да прегърна.



Ран Босилек, 1916 г.