Обесването на Васил Левски

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

Христо Ботев - 1875 г.

Днес, 19.02., на паметника Левски имаше около 30 човека. Двадесет от тях бяха ученици, които бяха доведени от своите учителки. Следователно около 10 човека бяха днес на паметника. Предполагам, че за целия ден до паметника ще отидат не повече от 1000 човека. А София е 2 000 000 (много нули нали?). В забързания живот, в мисълта за пари и лично добруване, забравяме стойностните неща.

Нека днес поне за малко да си спомним за Васил Левски, неговото себеотрицание и неговата жертва.

И да се замислим... Аз какво съм жертвал? Бих ли жертвал нещо? Какво бих жертвал?

Боян Чипанов - 19.02.2009 г.